Дервиш баня

Дервиш баня се намира в центъра на града. Фукционирала е до 1993г., когато е затворена.

“"Дервиш баня" е построена през 1566г. Тя е част от архитектурния ансамбъл в центъра на Дервиш махала с Кая бей джамия, Дервиш чешма и Дервишкото теке на ордена на странстващите монаси – суфисти. Върху фасадната стена на банята са вградени два тухлени надписа, посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват последващи ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и червени тухли. При строежа са използвани материали от стени на средновековековната крепост. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш".

Банята функционира повече от 400 години - до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Дервиш баня е обявена за паметник на културата от местно значение и е в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват “Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, обявен в ДВ бр.10 от 21.II.1977 г.

Понастоящем "Дервиш баня" се състои от три основни помещения: осмоъгълно в план банско помещение с басейн, покрито с купол, правоъгълно с полуцилиндричен свод по всяка вероятност заварено и изградена значително по-късно съблекалня. Във външния архитектурен образ на сградата личи ясно долепянето на новия обем до съществуващия. Трудно може да се определи със сигурност предназначението на заварената сграда, но по своя градеж и архитектурно оформление тя се отличава ясно. В случаите, когато минералните бани използуват част от заварени антични терми, тяхното обемно-пространствено въздействие не е единно. Съобразяването на заварената планова схема с новите изисквания често води до необичайни решения.

Входната кована дървена врата от изток се е самозатваряла с желязна верига и “топуз”. През нея се влизало в правоъгълно помещение, покрито с масивен цилиндричен купол, съблекалня и подиум със сламеници за почивка и разговори на кафе, бяло сладко и плодове след къпане. Над прохода между съблекалнята и къпалнята е разположен комин за отвеждане на парата. Къпалнята и басейна захранвани гореща минерална вода са осмоъгълни план, облицовани с мрамор. В ъглите са били разположени мраморни чешми – курни. В полусферата на купола от кръгли остъклени отвори е прониквала дневна светлина. От изток са разположени “хавлето” – потилня, най-горещото помещение на банята, и тоалетната.

В северната фасада е изградена ритуална ниша, където палели свещи и принасяли в жертва петли – далечен отзвук от култа към древния бог на медицината – Асклепий. Клетъчната зидария, корнизът тип “вълчи зъб”, прецизното фугиране, покритието е с оловни плочи и светлинните кръгове от лято стъкло на купола над къпалнята, пластичните форми на банята са символи на една епоха на разруха и съзидание, нанесени в градската памет в 1566 година – начало на упадъка на Османската империя.”

Източник: Технически анализ за предоставяне на концесия за услуга на недвижими имоти – частна общинска собственост на община Кюстендил: застроен поземлен имот с идентификатор 41112.503.754 по КККР на гр.Кюстендил и сграда с идентификатор 41112.503.754.1 по КККР на гр.Кюстендил – „Дервиш баня“.