Баня „Балнеолечебницата“ в село Баня, Панагюрище се намира в непосредствена близост до баня „Банчето” в същото село. Банята е класическа със съблекални, стая с лежанки за почивка, душове, курни и малък басейн.
Баня „Банчето” е изградена върху минералните извори, чиято температура е от 28°С до 43°С. Разделена е на три части – помещения с два топли басейна и един с по-хладка вода.
За Вельова баня се предполага, че датира от средата на XVII в. Тя се намира в кв. Лъжене, в близост до обширен боров парк и река Луковица. Легенда в различни версии разказва за бай Вельо, управител на чепинските села около 1640 г. Той uмал paнu на koжama, но нukakво леченuе не му помагало. Eднa баба го научuла дa cu npaвu бани в локва от топъл извор. Вельо се излеkувал u на мясmоmо на mозu извор издигнал баня. За това тя и до днес носи неговото име. Съвременната постройка датира от 20-те години на XX век. Лечебните свойства на извора са особено ценени и банята привлича големците от Татар Пазарджишката кааза през целия османски период. През 1926 г. банята е реновирана и преустроена от Иван Готуранов. Построени са две отделения за къпане и вани. Съблекалните са били двуетажни. Захранването с минерална вода на двата басейна и коритата ставало от извор, намиращ се под двата басейна, като водата му се е разпределяла равномерно по самотек в двата басейна и коритата в двете отделения. През 1976 г. се правят душови отделения към мъжкото и женско отделения и допълнителни четири корита. Банята, която е паметник на културата, е имала две огледални помещения - мъжко и женско. До днес е оцеляло само едното крило, другото е оставено в руини.
Женска баня, която вече не функционира, се намира в централната част на кв. Лъжене до общинския минерален плаж, построен в началото на 30-те г. на XX век. Смята се, че старата османска баня е изградена през XVII век. Сградата е била четириъгълна с шестоъгълен свод. В единия ъгъл е имало оджак за варене на кафе. В по-далечно минало, когато банята е била дървена и започнала да се руши, местни благодетели- мюсюлмани изградили на мястото каменна постройка. През 1918 г. тя е изградена наново, а през 1948 г. е построена съблекалнята на банята. През 2001 г. банята е отдадена на концесия на „М§Т - ПРОЙЧЕВИ" ООД за срок от 35 години. През последните години тя е неправомерно погълната от частен хотел, който не работи от години. Не е ясно какво е консервирано от различните периоди на съществуване на банята.
Кална баня се намира на границата между бившите села Каменица и Лъджене, на територия на пясъчни почви с естествени топли извори. Образувала се е кал, която от стари времена е била използвана за лечение. Различни автори споменават обикновени дървени бараки, ползващи се за обществена баня (Йосиф Ковачев 1912 г.) През 1934 г., по инициатива на кмета на с.Лъджене, Йосиф Шнитер започва изграждането на модерна минерална баня с две отделения – за мъже и за жени, с два басейна и курни. Двете бански отделения са били отделени едно от друго само с триметров параван. Дъната на басейните са били непосредствено върху самия естествен извор, образуващ лечебна кал от пясъка. Банята е открита през 1937 г. На 20 май 1949 г. Кална баня е актувана като държавна собственост. През 70-те години на ХХ век, при извършване строителни работи по обектите на „Голям плувен басейн” и „Корекция коритото на река Луковица”, минералната вода от естествения извор изчезва. Това налага водоснабдяването на банята да става по тръбопроводи от Сондаж № 4 „Власа”- находище Каменица - Велинград. С Решение № 31/22.12.2011 г. на Общински съвет Велинград банята е предоставена за стопанисване от ОП „СИП”.
