През 50-те години на миналия век в село Сланотрън при сондиране за нефт бликва минерална вода с интересен състав и лечебни свойства. През 1961-1962 година, е построена сграда с две отделения с басейни към тях. Имало е и басейн за болни с дерматологични проблеми. По-късно през 1977 година е построена нова баня със здравна служба към нея и лекар за назначаване на процедури, изляти са основи за санаториум, който така и не е завършен. Банята работи до 1986г., когато е затворена и оставена да се руши. Сондажът е тампониран. Неотдавна сградата е разрушена изцяло, тъй като не е имала необходимата строителна документация.
Банята е част от огромен комплекс от сгради и парк към балнеосанаториума в село Стефан Караждово, построен в началото на 80-те години. Затворен и оставен да се руши от средата на 90-те години на XX век. След няколко неуспешни опита през 2015 г., санаториумът е продаден със заявено инвеститорско намерение за развитие на модерен комплекс в него. Предстои отдаване на концесия за бутилиране на минералната вода от находището, както се случи в Бързия, а бъдещето на сградите на балнеолечебницата остава неясно.
Голяма и масивна сграда с впечатляваща архитектура, образец на течението архитектурен модернизъм, разположена в центъра на града. Сградата на минерална баня “Ямбол” е обявена за недвижима културна ценност през 1975 г.
Преди построяването на сегашната сграда е имало стара минерална баня от османския период, която е разрушена, но част от конструкцията е запазена и ползвана за водоналивен павилион, изграден няколко години преди същинската сграда на банята. Барабанът на купола е решен с лента от цветни стъкла.
Дебитът на минералната вода, която е захранвала банята, е намалял и вече напълно изчезнал.
Тази част на сградата преди години е реставрирана. По фасадата на банята текат ремонтни дейности, но липсва финансиране за цялата сграда и през 2022 г. е обявено набиране на дарения за ремонта на сградата.
(Използвани са снимки от Български архитектурен модернизъм)
