Модерната минерална баня, изградена на мястото на старата турска баня от Софийска община между 1922 г. и 1927 г. "Тука се намира модерната държавна минерална баня с дебит 130 литри в минута. Водата й има температура 41°С и се използува също за пиене, като се разнася в специални бутилки. През 1935 год. са се окъпали в банята 216.590 души. Около банското здание има уреден хубав парк за отмора и разходка на летовниците, който предстои да бъде разширен и още по-добре уреден. Горнобанчани, които до преди няколко години се считаха истински селяни, все пак не са забравили в тоя парк да издигнат един хубав паметник в чест на загиналите през войната свои съселяни. Поминъкът на населението на Горна-баня е предимно земледелие и скотовъдство, но не по-малка част са чиновници в Столицата и работници в немалобройните индустриални и фабрични предприятия в Горна баня. Увеличава се броят на ония горнобанчани, които изкарват препитанието си от даване подслон и удобства на идващи летовници." (1937г.) Преди десетилетия банята е затворена за ремонт, който така и не започва. През 2019 г. собствеността на тази баня е прехвърлена на СО. Условието е било банята да бъде възстановена. Има одобрен проект от Министерството на културата, отново за хибридна сграда (Център за компетентност - Хидротермален център с минерална вода). Срокът е бил 5 години, но тъй като проектът не е започнат в рамките на този срок, следващата стъпка е банята да бъде върната на държавата. Усложняващо обстоятелство е, че над 90% от дебита на минералната вода е даден на концесия на бутилираща компания, като срокът на концесията е до 2035 г. За банята остават едва 0,8 л/сек, които все пак са достатъчни за нейното термално прераждане.
Нямаме информация за сградата на минералната баня и нейното местонахождение. От различни източници знаем, че е съществувала такава, но дали е разрушена или е с променена функция, не можем да кажем.
Малка масивна сграда в много лошо състояние. Към момента се използва за ферма. В непосредствена близост има изграден басейн, който в миналото е бил захранен с минерална вода. Цялата база е в потресаващо състояние.
Минерална баня “Кумарица” се намира на оживено място по пътя към Искърско дефиле и в близост до гара “Кумарица”. В близост има и спирка на градски транспорт.
Сградата е масивна, едноетажна, строена в началото края на 40-те години на миналия век. Работи до 2004г., когато е затворена поради наличие на бактерии във водата.
Банята разполага със съблекални, къпалня с курни и топило и се е ползвала в определени часове от жени, в други от мъже. В останалата част от сградата е имало кабини за рехабилитация. Сега служи за склад на район Нови Искър.
Момин проход е балнеологичен курорт от национално значение. Минералната баня е част от славната история на курорта, известен в миналото като Сулу Дервент. Сградата е построена с голям ентусиазъм и доброволен труд от местните жители и представлява едноетажна масивна постройка на класическа обществена баня с мъжко и женско отделение. Всяко отделение разполага с вани, басейн, курни и съблекални. Освен банята, в близост до нея, през 1931 г. е построено и съоръжение-инхалатор, единствено по рода си за България, където хората дишат парите и лекуват бронхити.
Банята е работела до началото на 2015 г., след което е затворена и рушаща се до ден днешен, а инхалаторът тъне в боклуци и мърсотия. От 2001 г. банята е прехвърлена от активите на Санаторно-курортно управление /Централно управление/ към Министерство на здравеопазването, към правоприемника на новосъздаденото акционерно дружество “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс” ЕАД.
За историята на курорта научаваме повече от д-р Марин Русев в издадената през 1934 г. книга “Минерална баня Сулу-дервент”.
Така е описана хронологията на постройките:
"1. През 1923 г. започват проучвания от страна на Държавата и се построява старата баня.
През 1924 г. започва постройката на държавната сграда за помещение на персонала.
През 1925 и 1926 год. започва и се довършва каптажът.
През 1931 г. е построен инхалаторът.
През 1929 г. е построено особено здание за наливане на Сулу Дервентската минерална вода в стъкла за износ у нас и в чужбина.”
Започва и строителството на “една модерна баня, която ще костува близо един милион лева и ще има 2 басейна, 10 вани…
Така е вървяло развитието на Сулу Дервент: най-напред голям Римски курорт после, съборен, забравен. Сетне, след хиляди години, наново открит, възобновен и използван за вдишване, пиене и къпане.”, пише д-р Русев.
