Османските бани са строени в периода на османското владичество на Балканите. Малко от тях са запазени в целостта си до днес. Градежът на сградата е забележителен. Остатъците от купола и стените са красиви и днес. Как съжителстват в забвение съвременни бетонни съоръжения и постройки (два шахтови кладенеца и полуразрушена минерална баня от 50те години) със старинна османска баня!
Радонова баня в кв. Чепино е съвременното наименование на две сравнително добре запазени османски бани (мъжка и женска), датиращи от средата на XVIII в. Според сайта на община Велинград: “Сградата не е съвсем стара, но основата ù и хавузът (басейнът) са останали от едно по-старо време. Според надписът над вратата Банската баня е била подновена през 1163 г. (1750 г. сл. Хр.) от някой си Мехмед бин Хасан, за което той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време. Константин Иречек, посетил мъжката баня през 1888 г., я описва като “шестоъгълна сграда с кубе, в която има четириъгълен басейн, зидан с големи дялани камъни”. Днес баните носят името на благородния газ радон, който е част от състава на водата. Банята е разширена и модернизирана в периода 1923 г.–1926 г. от запасния офицер Иван Готуранов. През 1975 г. се прави нов ремонт, като се монтират чешми със студена вода на всяко корито, правят се още 6 корита и малко душово отделение. Във всяка от двете сгради има съблекални с кушетки, душове, курни и басейн с минерална вода. В мъжката баня басейнът е останал от старата турска баня. Женската баня е по-съвременна, но в помещението- къпалня има запазени стилизирани орнаменти от османската зидария. Детайли по фасадата свидетелстват за елегантния архитектурен стил от 20-те години на XX век. В женската баня има четири помещения с вани за индивидуално и семейно ползване. В близост до минералните бани се намират открити топила с минерална вода (мирà), които са свободно достъпни и се поддържат от местната общност.
Баня „Свежест“ е напълно изоставена. Затваря окончателно през 2009 г. със заповед на Басейнова дирекция заради неплатени задължения към МОСВ. Локацията ù е точно до изоставената баня „Топлица“, в непосредствена близост до археологическите останки на римските бани на Диоклециан.
В края на XIX век водите от различните извори са каптирани, изготвени са планове за изграждането на нова минерална баня и хотел, а част от околните блата са пресушени, за да се превърнат в парк. Новата термална баня е завършена 1902 г., превръщайки се в първото модерно банско съоръжение в страната. Тя е класическа сграда по проект на архитектите Момчилов и Майер. През 1940 г. е добавен нов етаж. Състои се от симетрични женско и мъжко отделения, всяко с голям горещ басейн, малък студен басейн (разположени в ъглите в предната част), индивидуални вани, курни и самостоятелни съблекални. Допълнителни помещения за лечебни процедури са разположени на горния етаж.
Архитект е Никола Нешев, участвал в проектирането и построяването на Новата баня (1930) и Казиното (1924), които са част от същия комплекс. Арх. Нешев е авторитетен и известен за времето си архитект. Той е родом от Видин, където много от най-красивите сгради са негово дело. През 1930 година е построена и т.нар. Нова баня в комплекса, която е реализирана изцяло по негови планове.
