За Вельова баня се предполага, че датира от средата на XVII в. Тя се намира в кв. Лъжене, в близост до обширен боров парк и река Луковица. Легенда в различни версии разказва за бай Вельо, управител на чепинските села около 1640 г. Той uмал paнu на koжama, но нukakво леченuе не му помагало. Eднa баба го научuла дa cu npaвu бани в локва от топъл извор. Вельо се излеkувал u на мясmоmо на mозu извор издигнал баня. За това тя и до днес носи неговото име. Съвременната постройка датира от 20-те години на XX век. Лечебните свойства на извора са особено ценени и банята привлича големците от Татар Пазарджишката кааза през целия османски период. През 1926 г. банята е реновирана и преустроена от Иван Готуранов. Построени са две отделения за къпане и вани. Съблекалните са били двуетажни. Захранването с минерална вода на двата басейна и коритата ставало от извор, намиращ се под двата басейна, като водата му се е разпределяла равномерно по самотек в двата басейна и коритата в двете отделения. През 1976 г. се правят душови отделения към мъжкото и женско отделения и допълнителни четири корита. Банята, която е паметник на културата, е имала две огледални помещения - мъжко и женско. До днес е оцеляло само едното крило, другото е оставено в руини.
Градешки минерални бани е комплекс от няколко сгради-общинска собственост и зона за отдих. В едната от тях е разположена класическа обществена баня с мъжко и женско отделение. Във всяко отделение има по една курна и лечебен басейн. Има и 4 стаи за нощувка и обща кухня. Басейнът се пълни и изпуска след всеки посетител. Водата се смесва с чешмяна от кресненския водопровод, поради високата си температура от сондажа (над 60°С).
В отделна сграда са лечебните басейни, така наречените Кални бани или Пясъчни бани с мъжко и женско отделение. Представлява два естествени термални басейна-изпопод пясъка извира водата. Температурата в лечебните басейни е 37-38°С. Към изворната вода от дъното на басейните се добавя по тръбопровод минерална вода от сондажа, за да се поддържа по-висока температура. Баните са добре вентилирани, което не позволява да се задържа радон във въздуха .Сградите са амортизирани и в лошо състояние.
Дервиш баня се намира в центъра на града. Фукционирала е до 1993г., когато е затворена.
“"Дервиш баня" е построена през 1566г. Тя е част от архитектурния ансамбъл в центъра на Дервиш махала с Кая бей джамия, Дервиш чешма и Дервишкото теке на ордена на странстващите монаси – суфисти. Върху фасадната стена на банята са вградени два тухлени надписа, посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват последващи ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и червени тухли. При строежа са използвани материали от стени на средновековековната крепост. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш".
Банята функционира повече от 400 години - до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Дервиш баня е обявена за паметник на културата от местно значение и е в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват “Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, обявен в ДВ бр.10 от 21.II.1977 г.
Понастоящем "Дервиш баня" се състои от три основни помещения: осмоъгълно в план банско помещение с басейн, покрито с купол, правоъгълно с полуцилиндричен свод по всяка вероятност заварено и изградена значително по-късно съблекалня. Във външния архитектурен образ на сградата личи ясно долепянето на новия обем до съществуващия. Трудно може да се определи със сигурност предназначението на заварената сграда, но по своя градеж и архитектурно оформление тя се отличава ясно. В случаите, когато минералните бани използуват част от заварени антични терми, тяхното обемно-пространствено въздействие не е единно. Съобразяването на заварената планова схема с новите изисквания често води до необичайни решения.
Входната кована дървена врата от изток се е самозатваряла с желязна верига и “топуз”. През нея се влизало в правоъгълно помещение, покрито с масивен цилиндричен купол, съблекалня и подиум със сламеници за почивка и разговори на кафе, бяло сладко и плодове след къпане. Над прохода между съблекалнята и къпалнята е разположен комин за отвеждане на парата. Къпалнята и басейна захранвани гореща минерална вода са осмоъгълни план, облицовани с мрамор. В ъглите са били разположени мраморни чешми – курни. В полусферата на купола от кръгли остъклени отвори е прониквала дневна светлина. От изток са разположени “хавлето” – потилня, най-горещото помещение на банята, и тоалетната.
В северната фасада е изградена ритуална ниша, където палели свещи и принасяли в жертва петли – далечен отзвук от култа към древния бог на медицината – Асклепий. Клетъчната зидария, корнизът тип “вълчи зъб”, прецизното фугиране, покритието е с оловни плочи и светлинните кръгове от лято стъкло на купола над къпалнята, пластичните форми на банята са символи на една епоха на разруха и съзидание, нанесени в градската памет в 1566 година – начало на упадъка на Османската империя.”
Източник: Технически анализ за предоставяне на концесия за услуга на недвижими имоти – частна общинска собственост на община Кюстендил: застроен поземлен имот с идентификатор 41112.503.754 по КККР на гр.Кюстендил и сграда с идентификатор 41112.503.754.1 по КККР на гр.Кюстендил – „Дервиш баня“.
Женска баня, която вече не функционира, се намира в централната част на кв. Лъжене до общинския минерален плаж, построен в началото на 30-те г. на XX век. Смята се, че старата османска баня е изградена през XVII век. Сградата е била четириъгълна с шестоъгълен свод. В единия ъгъл е имало оджак за варене на кафе. В по-далечно минало, когато банята е била дървена и започнала да се руши, местни благодетели- мюсюлмани изградили на мястото каменна постройка. През 1918 г. тя е изградена наново, а през 1948 г. е построена съблекалнята на банята. През 2001 г. банята е отдадена на концесия на „М§Т - ПРОЙЧЕВИ" ООД за срок от 35 години. През последните години тя е неправомерно погълната от частен хотел, който не работи от години. Не е ясно какво е консервирано от различните периоди на съществуване на банята.
Кална баня се намира на границата между бившите села Каменица и Лъджене, на територия на пясъчни почви с естествени топли извори. Образувала се е кал, която от стари времена е била използвана за лечение. Различни автори споменават обикновени дървени бараки, ползващи се за обществена баня (Йосиф Ковачев 1912 г.) През 1934 г., по инициатива на кмета на с.Лъджене, Йосиф Шнитер започва изграждането на модерна минерална баня с две отделения – за мъже и за жени, с два басейна и курни. Двете бански отделения са били отделени едно от друго само с триметров параван. Дъната на басейните са били непосредствено върху самия естествен извор, образуващ лечебна кал от пясъка. Банята е открита през 1937 г. На 20 май 1949 г. Кална баня е актувана като държавна собственост. През 70-те години на ХХ век, при извършване строителни работи по обектите на „Голям плувен басейн” и „Корекция коритото на река Луковица”, минералната вода от естествения извор изчезва. Това налага водоснабдяването на банята да става по тръбопроводи от Сондаж № 4 „Власа”- находище Каменица - Велинград. С Решение № 31/22.12.2011 г. на Общински съвет Велинград банята е предоставена за стопанисване от ОП „СИП”.
