Построена с доброволен труд от местната общност за нуждите на хората от село Железница, сега квартал на София. Близо до банята достига асфалтов път, от който пешеходно се отива до самата сграда. Температурата на водата е 27С. Посещавали я казват, че при минусови температури през зимата, водата не се усеща като студена, въпреки че температурата ù не е висока. Състоянието на банята не е добро. Работи само едното отделение, а другото е напълно запуснато.
Класическа минерална баня с мъжко и женско отделение - два басейна, курни и душове. Не разполага с ванно отделение. Банята е реконструирана стара сграда и към момента е в много добро състояние. В женското отделение е запазен оригиналният купол с отвори-дюзи за светлина и вентилация. Мъжкото отделение е достроявано на по-късен етап. Сградата е разположена в паркова среда, в непосредствена близост до старата баня. Римската баня, както я наричат местните, е изградена върху основи от римско време, но е хамам от османския период. Сега функционира като музей.
Открита е на 13 май 1913 г. и е една от най-модерните в Европа. Има два етажа, като общото ѝ пространство е 5000 кв.м. Обслужва се от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия. Двата големи басейна за плуване са с температурата на водата 23 – 26 градуса, а в по-малки топли басейни температурата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 12 литра в секунда. Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, като по-късно е напълно възстановена. Работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно я посещават 800 – 1000 души. През 1986 г. е затворена за ремонт. През 2015 г. южното крило на този дворец на водата бе превърнато в Регионален исторически музей - София (РИМ - София) със средства от Европейска програма "Региони в растеж". Автентичните подови настилки и стенни покрития в голямата си част са унищожени и на тяхно място е поставен гипсокартон и ламинат, детайлите (кранове, чучури, дръжки, брави…) са изчезнали. Северното крило, предвидено за баня, бе изоставено. През 2020 г. Общинско предприятие "Софияплан" проведе Отворена покана за тази част на сградата и три екипа разработиха подробни концепции за развитието ù като термален център. Жури от множество експерти класира разработките, но от това не произтече нищо. Северното крило, заградено, тъне в разруха вече 37 години, а пространството около него е превърнато в бунище и обществена тоалетна под открито небе.
Това е първата лечебна сграда у нас, снабдена с модерни за времето си технически съоръжения.
Със своята самобитна архитектура, сградата е най-характерната за курорта постройка и с нея завинаги е свързана представата за Банкя. За времето си тя е била една от малкото такива бани в Европа. Била е истинска архитектурна перла – фоайе с размери 11 на 11 метра, с красив свод, помещения за физиолечение, лекарски кабинет, басейни 6.30 на 6.30. Всяко отделение разполагало с 10 вани, две от които за царското семейство. Материалите за вътрешното оформление, включително и стъклени тухли, са доставяни специално за банята от Белгия, Франция и Виена. Всички басейни, курни и вани са облицовани с италиански мрамор и мозайка. Кабинетите, вратите, подовете са от славонски дъб.
Минерална баня - Банкя е проектирана от баварския архитект Карл Хохедер, под ръководството на архитект Нено Нешев и предприемачите братя Савови от София и Никола Рангелов от Банкя. Строителството на Голямата баня започва с финансиране от 1 милион златни лева през 1907 г. През 2004 г. банята е затворена за реконструкция. Реставрацията на Царската баня започва през 2018 г. и днес отново може да се посети.
За съжаление банята засега не работи като традиционна баня с женско и мъжко отделение, както е замислена от създателите си, а е спа – център.
