Минерална баня “Кумарица” се намира на оживено място по пътя към Искърско дефиле и в близост до гара “Кумарица”. В близост има и спирка на градски транспорт.
Сградата е масивна, едноетажна, строена в началото края на 40-те години на миналия век. Работи до 2004г., когато е затворена поради наличие на бактерии във водата.
Банята разполага със съблекални, къпалня с курни и топило и се е ползвала в определени часове от жени, в други от мъже. В останалата част от сградата е имало кабини за рехабилитация. Сега служи за склад на район Нови Искър.
Банята е част от лечебния комплекс на “Специализирани болници за рехабилитация Марикостиново” ЕООД, където се провеждат различни процедури. Сградите са разположени в поддържана паркова среда. Мястото е известно от дълбока древност. Има запазена стара турска баня, построена върху основи от римско време, която може да се наеме почасово.
Минерална баня “Марикостиново” е със свободен достъп, за разлика от другите места в комплекса като калолечебницата и термалното езеро, където е необходимо да се премине през лекарски преглед за назначаване на процедури.
Банята е разположена в масивна сграда, строена вероятно през 60-те години на миналия век. Базата е амортизирана, но персоналът полага усилия за поддръжката. Към двете отделения има съблекални с кабинки, отделение с душове и къпалня с няколко курни и лечебен басейн.
Банята се намира в парк „Свети Врач“ в Сандански. Има открити външни малки басейни. През 2021 г. бе направен основен ремонт на водопровода, санитарните помещения, съблекалните и скарите за слънчеви бани. Легендата гласи, че светите братя Безсребреници Козма и Дамян са използвали лечебните сили на минералния извор при Мирото за изцелението на нуждаещите се. От тогава и до днес кристално чистата, без мирис и цвят вода, в съчетание с уникалния климат, допринася за утвърждаването на град Сандански като една от добрите балнеологични дестинации у нас!
Момин проход е балнеологичен курорт от национално значение. Минералната баня е част от славната история на курорта, известен в миналото като Сулу Дервент. Сградата е построена с голям ентусиазъм и доброволен труд от местните жители и представлява едноетажна масивна постройка на класическа обществена баня с мъжко и женско отделение. Всяко отделение разполага с вани, басейн, курни и съблекални. Освен банята, в близост до нея, през 1931 г. е построено и съоръжение-инхалатор, единствено по рода си за България, където хората дишат парите и лекуват бронхити.
Банята е работела до началото на 2015 г., след което е затворена и рушаща се до ден днешен, а инхалаторът тъне в боклуци и мърсотия. От 2001 г. банята е прехвърлена от активите на Санаторно-курортно управление /Централно управление/ към Министерство на здравеопазването, към правоприемника на новосъздаденото акционерно дружество “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс” ЕАД.
За историята на курорта научаваме повече от д-р Марин Русев в издадената през 1934 г. книга “Минерална баня Сулу-дервент”.
Така е описана хронологията на постройките:
"1. През 1923 г. започват проучвания от страна на Държавата и се построява старата баня.
През 1924 г. започва постройката на държавната сграда за помещение на персонала.
През 1925 и 1926 год. започва и се довършва каптажът.
През 1931 г. е построен инхалаторът.
През 1929 г. е построено особено здание за наливане на Сулу Дервентската минерална вода в стъкла за износ у нас и в чужбина.”
Започва и строителството на “една модерна баня, която ще костува близо един милион лева и ще има 2 басейна, 10 вани…
Така е вървяло развитието на Сулу Дервент: най-напред голям Римски курорт после, съборен, забравен. Сетне, след хиляди години, наново открит, възобновен и използван за вдишване, пиене и къпане.”, пише д-р Русев.
